Мое неизкоренимо убеждение е, че „учителите на нацията“ – хората на словото – трябва да говорят и да пишат грамотно, като спазват правилата на книжовния език.

Понятието „книжовен език“ съществува не от вчера. Всяка държава има своята официална езикова норма и България не прави изключение.

Книжовният, литературният български език е кодифициран в речниците, съставени от учени езиковеди, и както пише в недолюбваната от някои Уикипедия: „В училищата се учи как „трябва“ да се говори и пише правилно. Вестниците, радиото и телевизията се стремят да използват книжовен език.“

За съжаление, в днешно време в България все повече се вижда стремеж да се изявяват писмено хора с най-различна квалификация, които не само не познават добре родния си език, но и настояват, че си пишат съвсем правилно, а езиковите норми „да вървят по дяволите“.

Хората се учат на грамотност не само в часовете по български език, а и във всекидневния допир с книги, вестници, телевизия, радио, интернет. В този смисъл пишещите са и учители, дори да не са си поставяли такава цел.

Но както е казал още Петко Славейков, разширявайки обобщената народна мъдрост: „Мъж е онзи, който върже гащи, а писател – който знай да дращи.“

Въпросните „знаещи да дращят“ днес са навсякъде – агресивни и гръмогласни. Навярно затова онези, които наистина могат да пишат и го правят грамотно, не мислят за себе си като за „писатели“.

"Вестниците, радиото и телевизията се стремят да използват книжовен език".
Еми, не се стремят, никак даже. За радиото не съм сигурен. Мисля, че то по държи на грамотността.
Дори не поправят неграмотните политици, които им гостуват и така допринасят за разпространяването на неграмотността, глупостта и простотията сред обществото.

То затова цитатът от Уикипедия е в кавички - има стремеж, но постиженията... Медиите - които някога се наричаха "средства за масова информация" - отдавна решиха, че просташкият уличен език привлича публика, тоест печалби. Положението е "щом сте прости, и аз ще стана прост".